Св. преподобни Пимен Велики. Св. мъченик Фанурий

27 Август 2013, Вторник
28 Август 2013, Сряда

Св. преподобни Пимен Велики

† 450 година

Чества се на 27 август

Житие на св. преподобни Пимен Велики
Преподобни Пимен се родил в Египет около 340 г. Бил съвременник на Паисий Велики, Йоан Колов и Памво. Още от младини той отишъл да се подвизава в пустинята с двамата си братя.
Искреността на Пименовото отричане от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му, и й казал:“Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там – във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!”“Щом непременно ще ви видя там – отговорил добрата и благочестива майка, - то не желая да ви видя тук.” И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави вече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.
По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителя на египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица, започнат да го посещават, то мнозина и от простия народ ще нарушават неговото усамотение и тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.
Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост.“Един брат, който живее заедно с други братя – казвал той, - трябва да бъде като каменен истукан:оскърбяван – да не се сърди, прославян – да не се превъзнася.” “Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!”
Преподобни Пимен починал около 450 г.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Фанурий е мъченик за Христовата вяра.

До нас са достигнали оскъдни сведения за семейството на Свети Фанурий. Знае се, че неговият баща е известен търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий.

На 12 години изучавал философия. Като характер бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство.

Майката на Фанурий била добра и красива. Нейният съпруг осигурявал материалните придобивки в семейството. Съпругата нямала право да се интересува от сметките и бизнес делата на своя съпруг.

Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Партньорите му разбрали за сполетялото нещастие и отишли да си търсят несъществуващи вземания, въпреки, че самите те били длъжници на покойника.

Тъй като не била в течение на делата на своя съпруг, жената се доверила на негодниците и им плащала несъщестуващи вземания. Така за кратко време майката на Фанурий обедняла, живяла в една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца.

Един ден Фанурий споделил с едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли. Децата имали храна и били добре гледани, докато тя се обличала в все по-стари дрехи. Децата не я съдели, но тя по цял ден все плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.

Фанурий послушал съвета на своя приятел. Вечерта, след като майката нахранила децата и ги сложила да си легнат, уверена, че вече спят, тя си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла.

Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, посещавано от мъже, болшинството от които били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първа роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат на какво е подложена, за да изкарва храната им. Мъжете в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива.

Фанурий станал свидетел на нейното унижение, застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода.

Фанурий излязъл от заведението и веднага напуснал града. Отишъл на брега на голямата река. На брега видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите го взели със себе си и си заминали по своите работи. Фанурий останал сам на брега.

Отвъд реката имало пустиня, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: ”Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурий!” Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? . "Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.", допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживяли заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през онази нощ майка му не припаднала, а умряла на място. Братята му били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Православната църква почита паметта на Свети Фанурий на 27 август.
Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато търсели от него помощ. Нужзаещите се правят погача или торта и отправят молитви към светеца за това, от което се нуждаят. Който пристъпва с голяма вяра, скоро получава нужното.
Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси. А след като се получи помощта, се прави за светеца голяма пита лично, със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.
Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август, но питите могат да се приготвят всеки ден, освен в неделя. Обръщаме се с молитва към него: "Свети Фанурий, не ме презирай, а ми помогни при моята молба. Амин."
Известна икона на Свети Фанурий се намира в Обрадовски манастир "Свети Мина" край София. Свети Фанурий е помогнал на много млади хора да срещнат най-подходящия партньор в живота.

Уикипедия

Прочетено: 4100 пъти