ПЕНКА СЕДЛАРСКА, изкуствовед ЖИВОПИСТА Е МЪЛЧАЛИВО ИЗКУСТВО, А НЕ КРЕЩЯЩА САМОЦЕЛ Ако човек посети Бургас и реши да се запознае с бургаските художници непременно трябва да види картините на Кирил Симеонов. Не защото те показват града откъм неговата външна, туристическа страна, а защото крият същността на онази прочута бургаска творческа атмосфера, създала на града славата на поетичен и живописен център. В тях прохладата, спокойного море, отмереният ход на рибарите показват света на един творец, дарен с дарбата и правото да изразява пестеливо и точно вътрешната красота на своя град и ритъма на своето време.  Големият му талант на художник и своеобразният му остър ум го правятизключителен събеседник, желан във всяко общество. Разказите на Кирил Симеонов са силни и релефни, въздействащи и обагрени с мека самоирония, неповторими и оригинални: - В академията кандидатствах заедно с Иван Кирков - страхотен рисувач. Първи мой уважаван професор е Кирил Цонев - монументалист. Каквото пипнеше, звучеше монументално, силно. Изключителен педагог! Всяваше респект всред студенти и художници. Само той единствен ни водеше да рисуваме на открито, да правим етюди на дървета. „ Направете дървото величаво, грандиозно, то е по-голямо от вас. -съветваше ни той. - Корените - извадете ги, подсилете ги с цвят и обем, в тях пулсира живот". Той пръв въведе в академията рисуването с въглен, не с креда. Учеше ни да съзнаваме величието на природата, да улавяме същественото, да не бъдем дребнави, а синтетични. Друг мой професор беше големият портретист Антон Митов - силен в щудирането, в тънките неща. Учих и при Илия Петров. Неповторим. Личност. Суров човек беше, но вътрешно фин. От него разбрахме значението на цвета: „Не рисувайте с боя, а с хармония от Цветове, създавайте тонове". - И действително - продължава Кирил Симеонов - един цвят, да вземем от спектралните синия, има хиляди тоналности. Майсторството на живописеца е в съчетаването им. Чисти Цветове използват само импресионистите, но и те чрез редуването им създават тонове. - Какво мислиш за изкуството на Петров Водкин? - Обичам Петров Водкин, имам албума му и често го разлиствам. Тези сини и бледорозови багри, тази пестеливост на цвета винаги са ме възхищавали. Обичам сложната живопис, Джото да речем, кватрочентистите правят сложна живопис. Живописта въздейства върху човека, оформя възгледите му, затова трябва да се прави отговорно. Трудна е нашата работа, ние сме като миньорите - бавно и мъчително откриваме скритата красота. Живописта е и като градеж. Трябва да строиш картината внимателно като египетска или вавилонска архитектура. Не набързо с подръчни материали, клечки някакви. Затова технологията на живописеца трябва да е отлична. Изкуството не търпи случайни неща! - А как се ражда една картина на Кирил Симеонов? - Съвестно ми е да експериментирам направо върху бялото платно. Гледам на него с респект. Не можеш да лепнеш някакъв мръсен тон, а после да го заличиш. Аз съм рационален, мислещ художник. Картините си ги създавам в главата, там е моята лаборатория, а не на белия лист. Нямам режим за рисуване, нито час някакъв. При мен една картина зрее бавно. Темата сама набира материал. Когато цветът и композицията се избистрят в съзнанието ми, посягам към четката, но не случайно, не импулсивно. Презлятото почти не рисувам, бездействам и в това намирам голямата си работа. - А твоите портрети? В тях излизат наяве скрити, неподозирани черти, дори за модела? - Сами стават такива. Не че имам задача да правя дисекция на образа, така се получава. Това е начинът ми на виждане. И с пейзажите ми е така. Пътувах за Китен, наблюдавах червени есенни дървета, които греят като пламъци, а стволовете им тъмни синкаво-зелени - неповторимо. Веднъж видях заскрежени дървета, които блестят като кристали. Колко пъти съм се опитвал да ги нарисувам, не се получи. Има неща, които не са за мен, Всеки има свой диапазон. - Каква изложба би желал да посетиш? - Не ми харесват крещящите картини. Защо крещят? Няма нужда от тези ужасни, остри Цветове. Суровият материал трябва да мине през сложната чувствителност на твореца. Мисля, че картините в една изложба не бива да бъдат озвучавани. Защо трябва музиката да се меси в картината? Живописта е мълчаливо изкуство, изискващо тишина. А когато в залата има още няколко човека, които имат способността да възприемат изкуство, тогава се получава онази вълшебна атмосфера, в която съзнаваш смисъла на целия творчески процес. - Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред зрителя и да очакваш неговата преценка? - Това е изпитание. Тази линия между твореца и човека отсреща. Макар и да съм го преодолял и вече да се ръководя само от своите принципи, зная, че това е съществен момент за всяко изкуство. Защото изкуството не е самоцел и макар да идва като импулс от автора, то е за хората. Продиктувано е от нуждите на времето и оказва влияние, като налага естетически норми за поведение. Във всичките си изказвания и характеристики за хората, събитията, явленията и професионалните проблеми Кирил Симеонов се изявява като творческа личност. В думите му се отразява оригиналният неочакван ход на мислите му, които са логични, понякога тенденциозни и винаги целеустремени, защото изхождат от определени дълбоко обмислени художествени позиции. По своята същност те представляват великолепен коментар към неговото изкуство. Контакт / Contact: [email protected] Bourgas.Org '99 |
