Оригиналните тетрадрахми на Аполония са изключително редки. Повечето автори ги датират в първата половина на ІV в. пр. Хр. Общоприето е, че политията (град държава) започва да сече сребърни монети с минимално тегло. Първите емисии са хемиоболи и теглото им е около 0.20 г. Веднага след тях следват оболи, диоболи и драхми. Това сребърно монетосечене е по-интензивно през втората половина на V в. пр. Хр., а диоболите със средно тегло около 1.30 г. са изключително широкоразпространени и достигат северния бряг на Гостоприемното море (Понтос Еуксейнос). В големите съкровища от ІV в. пр. Хр. те обикновено се откриват с равностойните им диоболи на Месамбрия.
Повечето от публикуваните тетрадрахми на Аполония са надписани с името на монетен магистрат в именителен падеж: “Клеократес”, “Егенор”, “Лихес”, “Солотес”, “Клейниос” и др. Този маниер също е рядко срещан, защото обикновено имената на монетните чиновници, ръководещи монетосеченето и отговарящи за неговата прецизност пред Народното събрание, се изписват в родителен падеж. Досега са известни десетки имена на аполонийски монетни магистрати и всяко ново име бързо навлиза в научните публикации, защото всеки ден не се откриват тетрадрахми. За първи път обаче в Аукционкаталога на Ланц (Dr. Hubert Lanz)  123 от 30 май 2005 г. под № 94 е публикувана тетрадрахма на Аполония без никакво име. В достъпната ни литература такава не съществува и това е отразено в текста на аукциона. Тя би могла да се датира на границата между V и ІV в. пр. Хр.
На лицевата страна на тази аполонийска монета виждаме глава на покровителя на града бог Аполон, надясно, в хубав, изключително висок релеф. Той е овенчан с обичайния си атрибут – лавров венец.
На опакото има брилянтно изображение на изправена котва – символа (парасемона) на Аполония. Вляво от ствола е гравирана първата буква от името на града “А”, а вдясно традиционният речен рак. Той също може да се възприеме като символ на сигурно пристанище. Тази перфектна композия е разположена в неправилен вдлъбнат кръг. Асиметрията обаче не дразни естетическото чувство, а внушава непринуденост и усещане за съвършенство.
В каталога е определена солидната стартова цена 4 000 евроз. За колко се е продала монетата след наддаване не успях да установя.
Пролетта на 2005 г. не е много отдалечена и това ме тласка към въпроса. Дали тетрадрахмата от Аукцион Ланц 123 не е евентуално от едно съкровище от аполонийски тетрадрахми, открито някъде в близост до Варна? Информация за него е влязла в нумизматичните бюлетини още в началото на 70-те години на ХХ век. А дали не е част от друго съкровище, открито при нескончаемите металотърсачески подвизи на иманярите в началото на новото хилядолетие? Едва ли някога ще узнаем.