Първите кметове, лекари, учители или индустриалци в града не били местни хора, а потомци на възрожденски родове. Попада ли посещението на музей в топ 10 за идеалната ви почивка? Не съвсем. Може би ви обземат патриотични чувства при вида на Историческия музей в родния ви град? Ни най-малко. А какво ще кажете за мултимедийно представяне на миналото върху плазмени екрани? Или за аудио-визуална разходка във времето? Заинтригува ли ви?
Точно на модерните технологии залагат сътрудниците на Историческия музей в Бургас, за да провокират съвременния градски жител да "се отбие" при тях. Заедно с колегите си уредничката Радка Ханджиева ще се опита да покаже как миналото на един град може да бъде представено с технологиите на XXI-ви век и как стари експозиции могат да бъдат любопитни. Както в. "Фактор" писа през януари, от няколко месеца те работят над мащабен проект за градската култура и традиции след Освобождението.
Да попаднеш в миналото
Така например, за да покажат пъстрия етнически облик на Бургас в началото на миналия век музейните работници ще аранжират части от кюстюми със снимки на храмовете и традиционната музика на българи, гърци, евреи, арменци, турци.
В същото време огромен плазмен екран ще "разхожда" посетителите в миналото, като им показва събуждането на града в една типична сутрин през... 1930 година. Когато "сакаджии" са разнасяли вода по къщите, по улиците са се движели файтони и нито една постройка не е скривала морския хоризонт от погледа на хората. 
По аналогичен начин експозицията ще представя архитектурното развитие на града и ще разказва за личностите на Бургас.
Това, което може би ще учуди бургазлии е, че нито един от първите кметове, лекари, учители или индустриалци не е бил местен. "Повечето от стойностните хора, допринесли за развитието на Бургас, са били потомци на възрожденски родове, дошли от вътрешността на страната", разказва Ханджиева. Комерсиалният дух и възможността за печалба ги привличат и те се устройват тук. Всички са с добро европейско образование, богата духовна култура, знаели са по няколко езика и постепенно допринасят за изграждане облика на града.
И още нещо
Вторият етаж на сградата пък ще се превърне в модерна изложбена зала, където да гостуват наши и чужди музейни сбирки. Една от първите експозиции, подредени на мобилните витрини, ще бъде на традиционното японско изкуство, представено с пергаменти и други оригинални експонати. Залата ще се използва и за срещи с творци, премиери на книги и други културни прояви.
За да стане всичко това факт трябва най-напред да бъде обновена сградата на Историческия музей. Паметник на културата, тя самата "пази" много история в себе си, разкрива Радка Ханджиева. Външната фасада на музея бе реставрирана преди година по проект "Красива България", средствата за вътрешното й обновяване обаче бяха "отрязани" от правителството. Причината - в Бургас вече няма безработни, които да "разхубавяват" града...
Къща -
история
Внушителната постройка е изградена през 1900 г. по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани, автор на едни от най-красивите сгради в Бургас в началото на миналия век. Къщата е била за богатия гръцки търговец Ахелея Йоанидис. По-късно последователно "приютява" банка, училище, областна дирекция, а от 1981 г. е адаптирана за нуждите на музея.
Местоположението на сградата също е знаково. Постройката се намира на улица "Лермонтов", кръстена на името на руския полковник, освободил Бургас и живял известно време тук. Самото посрещане на освободителните войски на 6-ти февруари 1878 г. е станало на метри от сегашния музей. Наблизо се намира и Арменската църква, в която е отслужен първия благодарствен молебен към тях.
Всъщност, и четирите сгради, в които са разположени историческата, археологическата, етнографската и природонаучната експозиции в Бургас, са паметници на културата от XIX и началото на XX век, съхранени в автентичния си вид. И четирите музея са разположени в централната част на града, близо един до друг.
Въпреки това, ако не всички, то поне част от тях, като че ли остават встрани от туристическия поток. "Градът е залят с рекламни табели на сексшопове и магазини, а за музеите няма никаква реклама", възмущава се Ханджиева.
На информационните табели на Бургас, разположени на възлови места в града, пък са намерили място всички медицински заведения и диспансери, а не е показана нито една музейна експозиция.
Направих си труда да попитам десетина произволно избрани бургазлии знаят ли къде се намира Историческия музей. Знаеха. Но никой не беше влизъл вътре...  
Има какво да се види
Огромна снарядна гилза, гравирана със сцени от политическата история на Европа, е една от последните придобивки на музея. Подарена е от генерал Вазов на български войник, проявил храброст по време на Балканската война. Експонатът ще бъде показан за първи път на изложба през март по случай 90 години от края на войната.
В приземния етаж на музея, оформен като крипта, се съхранява голяма колекция от възрожденски икони, църковна утвар и старопечатна църковнославянска литература. Повечето са били конфискувани от полицията през 90-те години на миналия век, при опит да бъдат изнесени в Гърция. Крадени са от църкви в Карнобатско и някои датират от 1874 година.
Със съдействието на митницата в музея "попадат" две големи колекции от произведения на изящното приложно изкуство от Франция и територията на бившата Австроунгарска империя. Интересни са луксозните свещници и настолни часовници от XVIII-и век, изящни статуетки, сребърни съдове и сервизи. Един от най-оригиналните експонати представлява позлатен часовник с фигура на полегнала жена, която държи в ръцете си образа на Мария Антоанета. Това е единствената експозиция извън столицата, представяща европейския бит и култура.
Поради една или друга причина в последните години няма заловени и предадени в музея контрабандни произведения на изкуството. За обновяване на фонда се разчита главно на стари бургаски родове, разполагащи с ценни реликви. В повечето случаи обаче те предпочитат антикварните магазини или частни колекционери.
"Заблуда е, че антиквариатите плащат големи пари", твърди Ханджиева и добавя: "Ако човек държи на паметта на предците си, няма да продава реликвите за жълти стотинки, а ще ги предостави на музеите, за да бъдат показани на повече хора".
Безспорно е така. От музеите обаче зависи дали ще успеят да провокират тези хора и да ги "вкарат" вътре. Защото веднъж попаднали там, има какво да видят.

Пълният текст:
http://www.factor-bs.com/news-2323.html