Тръбата събужда очаквания за положителен ефект и приходи за страната, най-вече за държавните мъже, но много повече страхове и опасения от евентуален разлив и последващата екокатастрофа за местните хора от Бургас и региона. Тя ще окаже фатално въздействие върху околната среда, туризма и развитието на морските общини.
До този момент правителството държи в пълно затъмнение обществеността относно параметрите за изграждане на съоръжението. Дори най-засегнатите общини, каквато е Бургас, не притежават достатъчно информация за проекта, не е ясно откъде ще минава тръбата, каква ще е системата и организацията на разтоварване на танкерите. Засега тревожните сигнали идват от чуждите специалисти, които знаят какво се случва около подобни съоръжения и отсега предупреждават, че нефтът ще отблъсне инвестициите в туризъм и имоти.
Петролопроводът ще навреди изключително много на околната среда и здравето на жителите на Бургас и региона. На практика от разлив са застрашени всички общини - Несебър, Поморие, Бургас и Созопол. Бургаският залив е туристически чувствителен със затворена циркулация на вода и е плитък. Движението на водни маси в него е такова, че каквото попадне във водите му, остава в залива и се изхвърля на брега в рамките на 1-2 денонощия, а естественото почистване и филтриране на крайбрежието е много трудно. Ако танкер изпусне нефт, ще има последствия години напред, но съществува опасност не само от разливи, но и от пожари и замърсявания.
За съжаление в тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от аварии и инциденти, включително и за изготвянето на аварийни планове и за създаване на гаранционен фонд, при които е възможно изтичането на нефт. Няма и текстове, ясно указващи разпределението на отговорностите при подобни аварии.
Клаузата, в която се говори за „данъчни и неданъчни плащания, такси и компенсации в полза на България и Гърция”, не е достатъчно ясна и така могат да се опростят различни плащания за опазване на околната среда (напр. такси за използване на ресурси, глоби, лихви по наказанията и т.н.). Освен това България и Гърция са потърпевши и не могат да излязат от споразумението, защото то е безсрочно. Двете страни могат да напуснат едва след “момента на достигане на възвръщаемостта”. Поставянето на икономическите резултати като най-важен критерий за развитието на проекта е сериозни заплахи за екологията и здравето на жителите на Бургас. След като критерият при избор на подизпълнители е икономическата ефективност, това може да доведе до сключването на договори за изпълнение и доставка на некачествени стоки и услуги, с което да се увеличат рисковете за околната среда.
Без съмнение договорената печалба от 35 млн. долара годишно, които ще получава страната ни от петролопровода, не съответства на печалбата от над 2 млрд. евро годишно, които тя получава сега от туризма. По неофициални данни само между Бургас и нос Емине /Слънчев бряг/ досега са инвестирани около 2 млрд. евро. В района на юг от Бургас инвестициите вече надхвърлят милиард. И докато природозащитниците се борят срещу безумното застрояване на крайбрежието, липсата на пречиствателни станции и унищожаването на пейзажа и последните защитени територии, Бургаският залив се оказа изправен пред друг сериозен проблем, който обаче е на път да обедини местните хора и еколозите.
Все още не е ясно трасето на бъдещия петролопровод, но според министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов то ще преминава през защитени територии в Странджа планина и места, които са включени в Натура 2000. Той не коментира как страната ни ще спази поетите ангажименти към европейските директиви за опазване на природата, но според него строителството на петролопровода ще бъде съобразено с всички съвременни изисквания и няма да бъде нарушено екологичното равновесие в Бургаския залив, независимо, че през него ще преминават до 50 млн. тона годишно петрол.